31.08.2014 г., 9:28 ч.

Приесеняване 

  Поезия
667 0 9

Скъсява ми се хоризонтът,

все повече се приземявам

и само страхът от падане

ми дава сили в порочен кръг

да продължа да обикалям.

Но чакам сблъсъка със птица

и оцеляване вълшебно -

с искра от нейната зеница,

с нещо тъй просто и потребно…

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пожелавам ти "оцеляване вълшебно"...

    Поздрави, Роси!
  • Хич не си се приземила, нито приесенила щом очакваш среща с птица.
    Хареса ми.
    Поздрави!
  • Всички са се оптичили... а само приземените виждат колко са високо мечтите...
  • Силно въздействащ, оригинален стих, сътворен със завидно
    поетично майсторство, с малко думи всичко важно е казано!
    Уникални, стилни метафори! Поздрави и от мен!
  • Едновременно тъжно, но и светло. Поздрав!
  • Сблъсък?! Интересно, хубаво!
  • С малко думи е казано много. Въздейства и те кара да се замислиш.
    Браво!!!Поздрав и от мен!
  • Браво!!!
    Чудесен стих!
  • Много е истинско! Поздравление, Росица и най-висока оценка! Открояваш се.
Предложения
: ??:??