31 ago 2014, 9:28

Приесеняване

  Poesía
867 0 9

Скъсява ми се хоризонтът,

все повече се приземявам

и само страхът от падане

ми дава сили в порочен кръг

да продължа да обикалям.

Но чакам сблъсъка със птица

и оцеляване вълшебно -

с искра от нейната зеница,

с нещо тъй просто и потребно…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пожелавам ти "оцеляване вълшебно"...

    Поздрави, Роси!
  • Хич не си се приземила, нито приесенила щом очакваш среща с птица.
    Хареса ми.
    Поздрави!
  • Всички са се оптичили... а само приземените виждат колко са високо мечтите...
  • Силно въздействащ, оригинален стих, сътворен със завидно
    поетично майсторство, с малко думи всичко важно е казано!
    Уникални, стилни метафори! Поздрави и от мен!
  • Едновременно тъжно, но и светло. Поздрав!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...