Да събера парченцата надежди -
олющена мазилка от стените,
да ги нахвърлям в куфара небрежно,
преди да станат скъпи за очите ви.
Последната прегръдка - с коридора.
Във две тетрадки се побра багажът.
Дори не ме интересуват хората,
за клюки жадни - нека ги разкажат...
На чекмеджето зейналата паст
да ти говори - празна е душата ми -
прииска ми се... думичката "Мамо"
препъна ме, не стигнах до вратата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация