Прииска ми се...
Да събера парченцата надежди -
олющена мазилка от стените,
да ги нахвърлям в куфара небрежно,
преди да станат скъпи за очите ви.
Последната прегръдка - с коридора.
Във две тетрадки се побра багажът.
Дори не ме интересуват хората,
за клюки жадни - нека ги разкажат...
На чекмеджето зейналата паст
да ти говори - празна е душата ми -
прииска ми се... думичката "Мамо"
препъна ме, не стигнах до вратата.
С мастило ще промия самотата си
и със хартия ще си залепя сърцето...
... не знам дали живеех на земята,
но ти си бил на другата планета!...
© Йорданка Гецова All rights reserved.
