Приказен безкрай
Приказен безкрай
Луната блести в небесната шир
и звездите трепкат с наслада в нощта,
на тъмнината потъват в дълбокия вир
приказно светли и с малко тъга.
А далече в безкрая песен се чува -
тиха и нежна, носеща жал,
сякаш майстор художник рисува
девица прекрасна, покрита с воал.
И нощният бриз леко повява,
пее морето със свойте вълни,
и ето че слънце отново изгрява,
пръскайки топли лъчи.
А далече в безкрая стои в тишината
девицата млада все тъжна, сама
и продължава с надежда да чака
да дойде принцът, а с него любовта.
2001
Луната блести в небесната шир
и звездите трепкат с наслада в нощта,
на тъмнината потъват в дълбокия вир
приказно светли и с малко тъга.
А далече в безкрая песен се чува -
тиха и нежна, носеща жал,
сякаш майстор художник рисува
девица прекрасна, покрита с воал.
И нощният бриз леко повява,
пее морето със свойте вълни,
и ето че слънце отново изгрява,
пръскайки топли лъчи.
А далече в безкрая стои в тишината
девицата млада все тъжна, сама
и продължава с надежда да чака
да дойде принцът, а с него любовта.
2001
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
