21 авг. 2007 г., 02:11

Приказен безкрай 

  Поэзия
825 0 11
Приказен безкрай

Луната блести в небесната шир
и звездите трепкат с наслада в нощта,
на тъмнината потъват в дълбокия вир
приказно светли и с малко тъга.

А далече в безкрая песен се чува -
тиха и нежна, носеща жал,
сякаш майстор художник рисува
девица прекрасна, покрита с воал.

И нощният бриз леко повява,
пее морето със свойте вълни,
и ето че слънце отново изгрява,
пръскайки топли лъчи.

А далече в безкрая стои в тишината
девицата млада все тъжна, сама
и продължава с надежда да чака
да дойде принцът, а с него любовта.
                                                      2001

© Виктория Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • приказно красиво за една принцеса, която няма да бъде дълго самотна и ще срещне совя приказен принц-убедена съм!
    много хубав стих, трогна ме!
  • Благодаря ви, Яни и Рени! И аз ви желая щастие!
  • Приказно,нежно,докосващо!!!
    Желая ти много,много щастливи мигове.
  • Сърдечно ви благодаря за милите коментари - насърчавате ме да продължавам да пиша! Поздрави от мен за всички вас и приятна вечер!
  • Много хубав стих, Вики!!! Поздрави!!!
  • Браво, Вики!
    Прекрасно е!
  • Ще дойде и принцът, когато трябва. Красив стих , Вики, нежност мила си ти.С обич.
  • Браво Вики!
  • Изключително нежно...
  • Нежността от стихотворението е пресъздадена много истински!Почувствах и аз болката на героинята!Поздрав и прегръдки!
  • Красиво е!
Предложения
: ??:??