Живея в свят необясним, свят жадуван, неделим..
Всъщност всичко е толкова красиво, колкото Жена, сияеща от любовта..
И когато всичко уж е "сиво" се появява пролетта, напомняща ми затова, че Животът е сбъдната мечта..
И ето аз сега лежа на поляна с разцъфнали пролетни цветя, слънчев лъч и малко доброта.. Кажи ми, какво по-хубаво от това?
И заради малките неща се чувствам цяла, чувствам се Жена..
Обичам да обичам всяко кътче по света и да му се наслаждавам в късните лета..
Ех, най-богатата съм, защото имам смелостта да живея, да цъфтя, да се любувам на "Света" - макар и горчив, безумно красив!
© Александра Ласкова Всички права запазени