Приказка
Злодей без душа, без чувства дори
прекрасната Фея срещна в зори.
Нещо трепна в сърце му, горещо
и в нея се влюби отчаяно, грешно!
Той - стар, тромав, "дънер" вековен,
сърдит, намусен, с характер отровен.
Тя - красива, добра, романтична,
с душа огледална, кат ручея чиста...
Влюби се във Феята Злодеят стар,
с душа по-стара от вековен чинар.
Вечно мрачен - облак дъждовен,
все недоволен с бобот гръмовен.
Тя стана тъжна, посърнала, свита,
сякаш душата ù беше убита.
Мина време. Изтече година.
Любовта на Злодея така не отмина...
Но Феята случайно, на път в гората
срещна Принц с меч в ръката.
И магията черна, от Злодея сътворена,
с главата му паднала бе развалена...
Така Феята нежна и добра
на красивия Принц стана жена.
Само легендите, кога дъжд се задава,
напомнят Злодея, потънал в забрава,
а с несметните богатства
от крепостта злокобна,
Принцесата Храм издигна
на земята родна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Nina Toshich Всички права запазени
ПОЗДРАВИ!
