Злодей без душа, без чувства дори

прекрасната Фея срещна в зори.

Нещо трепна в сърце му, горещо

и в нея се влюби отчаяно, грешно!

Той - стар, тромав, "дънер" вековен,

сърдит, намусен, с характер отровен.

Тя - красива, добра, романтична,

с душа огледална, кат ручея чиста...

Влюби се във Феята Злодеят стар,

с душа по-стара от вековен чинар.

Вечно мрачен - облак дъждовен,

все недоволен с бобот гръмовен.

Тя стана тъжна, посърнала, свита,

сякаш душата ù беше убита.

Мина време. Изтече година.

Любовта на Злодея така не отмина...

Но Феята случайно, на път в гората

срещна Принц с меч в ръката.

И магията черна, от Злодея сътворена,

с главата му паднала бе развалена...

Така Феята нежна и добра

на красивия Принц стана жена.

Само легендите, кога дъжд се задава,

напомнят Злодея, потънал в забрава,

а с несметните богатства

от крепостта злокобна,

Принцесата Храм издигна

на земята родна...