6.09.2009 г., 16:44

Приказка

615 0 0

Приказка

 

Разказват птиците на полските цветя

история за далечна приказна страна,

разположена край деветте морета

и за принцеса с неземна красота,

от очите скрита зад каменна стена.

 

Растяла в замъка на нейния баща,

в стаи, пълни с разкош и чудеса,

но в тъжни дни и самотни нощи,

обградена от дворцовата суета,

копнееща за принца свой в съня.

 

Ето, че веднъж, в дъждовна вечер

пред портите железни спрял

скитник уморен, във вид обречен,

подслон и милост да потърси

за изтерзаната скиталческа душа.

 

На сутринта под звуците на цитра,

(птиците разказват с почит за това)

изпял той песен, от любов пропита,

изпълнена с романтична страст,

и сърца разбити, разделени с власт.

 

Чула песента, покорила и сърцето,

ридаеща в прегръдката на царя,

скиталецът за тъгата на принцесата

на часа трябвало да отговаря

под зорките очи на бойна стража.

 

Мръсен и окаян – не можело така

и следвало придворните слуги

подобаващ вида му да направят.

Що видели всички отведнъж -

старецът бил млад и буен мъж.

 

Принц бил той, избягал от смъртта,

превърнал се във бродник из света.

В таз страна довела го незнайната съдба

и в царските покои на колене стоял,

с най-вълшебната девойка на земята.

 

Тук птиците разпалено разказват,

че голяма била помежду им любовта.

За сватбата казват също хубави неща,

как три дни яли, пили и се веселили.

При това и аз бях там, и аз видях това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...