30.08.2011 г., 21:58

Приказка

1.3K 0 1

Живея в приказки без щастливия им край,
без сбъднатите мечти и без сняг през Май!!!
Живея там,където те е страх да дойдеш,
където мъглата се процежда бавно,
и не съм като останалите...
Не си последната частица от мен,
че да те гледам жадно…
Не ме интересува дали някой ме разбира, или не,
а и какво ще си каже: "Защо не си признае поне,
поредната „различна” с разбито сърце..."
Не искам да си спомням теб и твойте лъжи,
тази, която ти вярваше, остана в миналите дни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...