30.08.2011 г., 21:58

Приказка

1.3K 0 1

Живея в приказки без щастливия им край,
без сбъднатите мечти и без сняг през Май!!!
Живея там,където те е страх да дойдеш,
където мъглата се процежда бавно,
и не съм като останалите...
Не си последната частица от мен,
че да те гледам жадно…
Не ме интересува дали някой ме разбира, или не,
а и какво ще си каже: "Защо не си признае поне,
поредната „различна” с разбито сърце..."
Не искам да си спомням теб и твойте лъжи,
тази, която ти вярваше, остана в миналите дни!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...