Приказка
На някаква уличка с пъстри цветенца
живеели врана и десет врабченца,
две котки с окраска на тигър бенгалски,
един дог наперен (защото бил кралски),
три мишчици сиви и пет скакалеца,
дузина таланти - дванайсет щуреца
и чудно момченце с вълшебни терлички,
с които разбирал езика на всички.
Били му от фея красива подарък.
И нищо, че бил още толкова малък
със всеки различен по ръст обитател
от цветната уличка той бил приятел.
Така неразделни в беда или щастие
делили си всичко по равно на части
и в техният сват, дето дружно живели
не спирало слънце да грее и грее.
Но както във всякоя приказка става
пристигнала вещица зла. И тогава
момчето излъгала, че да порасне
ще бъде свободен, ще бъде прекрасно.
Терлички вълшебни изобщо не трябват
в кръга на големите като попадне.
Тя искала тези магични умения
да бъдат единствено само за нея.
С огромно доверие бИло детето
и само любов се таяла в сърцето,
повярвало то на измамата ясна.
Дарило си цялото детско богатство.
Как бързо превърнал се мъж от момчето.
Забравил за свойте приятели, дето
на малката уличка с пъстри боички
билИ неразделна дружина те всички.
Но нищо не свършило тука, защото
на всякоя приказка край е доброто.
Мъжът вече имал си свое детенце –
красиво мъниче. Но смело момченце.
Разказал му за лъжата бащата –
не знаел как сам да поправи нещата.
Юначето сръчно със двете ръчички
направило свои вълшебни терлички.
Но скрило ги нейде дълбоко в душата
да не повтори на татко съдбата.
И удивило навсякъде хората
как лесно разбира на животните говора.
И малката уличка с пъстри цветенца,
където живеели врана, врабченца,
котани и дог, скакалци и мишлета
и гласовитите малки щурчета,
огряна от слънце пак бИла прекрасна.
А пък момченцето? То не порасна.
Сега ветеринар е. Кабинет си отвори –
животни лекува, с любов им говори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деа Всички права запазени
