ПРИКАЗКА
ПРИКАЗКА
Остави тази нощ незатворен прозореца –
нека тихо, на пръсти да слиза дъжда.
През мокрия мрак, километри преборила,
ще успея да стигна с натежали крила.
Отмаляла и кротка при теб да се сгуша,
като част от съня ти, ефирен и бял.
Ти магията стара да прогониш с целувка –
под вълшебната ласка пак да бъда жена...
Утринта ще погали недоспалите клепки
с нежен лъч вместо моята пареща длан.
... дали сън съм била?
Ще откриеш перцето –
спомен приказен от съня ти
за лебеда бял.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
