Албиция (Йорданка Гецова) Албиция (Йорданка Гецова)
5 145
Nov 26, 2006, 8:52 PM

ПРИКАЗКА

  Poetry
906 0 16

                    ПРИКАЗКА

 

Остави тази нощ незатворен прозореца –

нека тихо, на пръсти да слиза дъжда.

През мокрия мрак, километри преборила,

ще успея да стигна с натежали крила.

 

Отмаляла и кротка при теб да се сгуша,

като част от съня ти, ефирен и бял.

Ти магията стара да прогониш с целувка –

под вълшебната ласка пак да бъда жена...

 

Утринта ще погали недоспалите клепки

с нежен лъч вместо моята пареща длан.

... дали сън съм била?

                              Ще откриеш перцето –

спомен приказен от съня ти

                               за лебеда бял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0