Приказка

Сякаш заробени,
млади,
а така изморени
...луните,слънцата
се гонят
в просека една
и се тревожат,
че един от друг
едва ли... 
ще  бъдат видени
Явно затова
ронели човеците
индигови броеници,
да четат дните,
нощите
и техните граници
А един на друг
по-тихо
от сутрешната
мека роса
си шептели
че не са егоисти,
а просто са важни,
ала се плашат...
от собствените си правила
Човеците гледали
изгреви,залези
и знаели,
че за тях са създадени
и още по-тихо,
по-нежно ронели
преходни броеници
А звездите им светели,
плачели,негодували,
...но в ролята на стоици
Човеците заедно
разделят така
и до днес
слънцата,луните,
искащи  да се слеят ведно ,
изгаряйки всички
шумни,
ненужни,тихо-обсебващи
...граници
Но човеците
шепнели по-тихо
дори от сутрешна,
мека роса,
една дума...
раздираща невинни слънца,
Те шепнели:
"Това е Съдба"...