Dec 4, 2006, 7:56 PM

Приказка

  Poetry
704 0 1
Сякаш заробени,
млади,
а така изморени
...луните,слънцата
се гонят
в просека една
и се тревожат,
че един от друг
едва ли... 
ще  бъдат видени
Явно затова
ронели човеците
индигови броеници,
да четат дните,
нощите
и техните граници
А един на друг
по-тихо
от сутрешната
мека роса
си шептели
че не са егоисти,
а просто са важни,
ала се плашат...
от собствените си правила
Човеците гледали
изгреви,залези
и знаели,
че за тях са създадени
и още по-тихо,
по-нежно ронели
преходни броеници
А звездите им светели,
плачели,негодували,
...но в ролята на стоици
Човеците заедно
разделят така
и до днес
слънцата,луните,
искащи  да се слеят ведно ,
изгаряйки всички
шумни,
ненужни,тихо-обсебващи
...граници
Но човеците
шепнели по-тихо
дори от сутрешна,
мека роса,
една дума...
раздираща невинни слънца,
Те шепнели:
"Това е Съдба"...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирослава Грозданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...