13.02.2008 г., 14:38

Приказка

728 0 2
Мечтаеш ли звездите да достигнеш
и да почувстваш светлата луна,
слънцето с длани да обгърнеш
и да докоснеш дневната роса?

Вярваш ли, че любовта е песен,
която дава сили и криле
и те кара да си тъй унесен,
че да викаш от сърце?

Мислиш ли, че аз съм приказната фея,
която да те вдъхнови?
Защото знам, че ти си принцът с доспехи,
който чакала съм с дни.

Знам, звучи невероятно!
Мечтателка ме наречи...
Но не мечта - любов навярно.
Принцесата съм аз, а принцът - ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Искра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...