Feb 13, 2008, 2:38 PM

Приказка

  Poetry
727 0 2
Мечтаеш ли звездите да достигнеш
и да почувстваш светлата луна,
слънцето с длани да обгърнеш
и да докоснеш дневната роса?

Вярваш ли, че любовта е песен,
която дава сили и криле
и те кара да си тъй унесен,
че да викаш от сърце?

Мислиш ли, че аз съм приказната фея,
която да те вдъхнови?
Защото знам, че ти си принцът с доспехи,
който чакала съм с дни.

Знам, звучи невероятно!
Мечтателка ме наречи...
Но не мечта - любов навярно.
Принцесата съм аз, а принцът - ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Искра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...