4.04.2008 г., 9:29 ч.
Приказка
І
Сънуваше едно дете
в рибарската къщурка малка,
че от лазурното море
му маха със ръка русалка.
Пленен от нежния и чар
и от косите и сияйни,
принесе мислите си в дар,
повярва в морските и тайни.
През дни на скръб и труд горчив,
в безумна битка със морето,
запази своя сън красив,
живот му даде със сърцето.
ІІ
По бряг отвесен и студен
младеж се скита и мълчи
и няма нощ, и няма ден
за търсещите му очи.
А вятър гони се с вълни,
солени пръски разпилява,
като замръзнали сълзи
лицето тъжно оросява.
Със поглед, впит в безкрайността,
и болка пареща в гърдите,
ще чака да се върне тя
и да изплува от вълните.
ІІІ
В незнайни морски дълбини
издига се дворец голям,
с корали розови - стени,
с килим от пясък разпилян.
От весел смях е огласен
и песни, галещи ушите.
Там всеки лъч е отразен
в сиянието на водите.
Русалки дивни крие той -
богини нежни и светливи
блестят в прозрачния покой,
във непристъпността щастливи.
От тъмни бездни сила сбрали,
а изтъкани от лъчи,
човешки чувства не познали,
осмиват мъжките мечти...
ІV
Свисти пак вихър вледеняващ,
пак блъска прилива брега,
небето бавно потъмнява,
проблясва първата звезда.
И в падащата нощ изгрява
луна - красавицата бледа,
човека чакащ озарява
с усмивка нежна, но студена.
А той, в морето поглед взрял,
видя се като в огледало
и трепна - беше остарял,
как бързо времето летяло!
Развяващата се коса
отдавна май е посребрена,
а само старата мечта
остава неприкосновена.
И с огън млад в гърдите пак
очаква своята богиня,
с очи горящи дебне знак
от вече толкова години.
С въздишка лека се присви
и се отпусна на скалата,
от чакане се вкамени,
но още гледаше водата...
V
На изток просветля небето,
вълните изгрев позлати
и пясъците край морето
обагри с хиляди искри.
А между зъберите страшни
видяха първите лъчи,
че като паметник очакващ
седеше камък със очи.
И днес, след толкова години,
дори през зимата, в снега,
той - чакащ своята богиня,
излъчва още топлина.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Интересно... Никога не съм обичал дълги произведения, но това го прочетох... Умееш да завладяваш... Очаквам следващото!
-
Мнвого, много хубава приказка!
Приказка за мечтата...
Докато има човек мечти, душата му е жива и топла...
Благодаря ти!
Пожелавам ти много мечти! -
Дали съществува такава обич в действителност? Много красота и надежда има в стиха ти... Страхотно...
-
Сякаш се огледах в сън и прозрях само красота и парещи надежди.
"И днес, след толкова години,
дори през зимата, в снега,
той - чакащ своята богиня,
излъчва още топлина."
Поздравления-удивително е! -
Браво!Много хубава приказка.
-
Ех, че хубаво...!!!
Браво, Вики! с обич. -
Поздравления!
Обичам приказките в стихове, много ги обичам. Красиво е и някак сгряващо
-
Май и двете провокираме. 10х за включването.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
поздравявам те!!!