Приказка
Имало едно време,
ама на теб хич да не ти дреме,
едно момиче страшно красиво,
но за съжаление не много щастливо.
Тя била невиждана принцеса,
баща й вечно държал на прозореца завеса,
това я карало по цял ден да тъжи,
но баща й искал да я предпази от лъжи.
Принцесата се чувствала самотна,
въпреки че стаята й била страхотна.
Тя не обичала да е сама
и вечер, когато станело непрогледна тъма
тихо напускала замъка,
сядала в близката гора на камъка,
където я чакал красив момък,
на знатен род потомък.
Двамата се забавлявали
и дори не осъзнавали,
че един за друг са те родени
и не могат да живеят разделени.
Но баща й промяна в нея открил
и не след дълго причината разкрил.
Той бил страшно бесен,
казал, че на момъка светът ще му се види тесен,
защото никой с царя не може да се подиграва
и с дъщеря му да се заиграва.
Един ден принцът до двореца се добрал,
на царя признал, че дъщеря му избрал
и иска нея за жена,
защото тя за него е една.
С думите си царя омагьосал,
с добротата си го той жигосал.
На следващия ден се царя с тях сбогувал,
принцът с принцесата надалеко отпътувал.
За баща си девойката не забравила,
на сватба го тя поканила.
С него тя се разделила,
на своя мъж се посветила.
Заживели те щастливи
с децата си красиви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Михайлова Всички права запазени
