Имало едно време,
ама на теб хич да не ти дреме,
едно момиче страшно красиво,
но за съжаление не много щастливо.
Тя била невиждана принцеса,
баща й вечно държал на прозореца завеса,
това я карало по цял ден да тъжи,
но баща й искал да я предпази от лъжи.
Принцесата се чувствала самотна,
въпреки че стаята й била страхотна.
Тя не обичала да е сама
и вечер, когато станело непрогледна тъма ...