3.04.2012 г., 12:51

Приказка

699 0 0

Разделяме се пред вратата,

влизам в тъмното едва.

След теб затварям и оставам

друга, искрена, сама.

 

До днес изграждах си представа

за приказката от дете,

където любовта приижда

от други, чужди светове.

 

Замайва ни във ураган от чувства,

щом погледите ни се засекат,

и отвежда ни във местност пуста -

душите да намерят път.

 

Днес празно е след теб в душата,

не я беляза любовта.

Но остави я съдбата

в съмнения и самота.

 

И ден след ден прииждат нови,

по-силни чувства от страха,

че не е ли приказка съдбата,

не ще се случи любовта.

 

Сега аз пиша тези думи,

едва изричам ги наум,

но факт е – нещо помежду ни

не ще ми дава нощем сън.

 

За да не би от бляна и мечта

по приказката да пропусна

шанса нейде любовта

да ме подмине и да ме пропусне.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...