Приказка
Приказка
На Д. И. Д.
Звездите спят във тази нощ.
Навън е тихо и задушно.
А Сънчо на гърба със кош
Луна в прозореца ми пусна.
... Това е нашата Луна -
свенлива, нежна и омайна,
която (помниш ли нощта...)
превърна любовта ми в... тайна.
Тогава (женен беше ти)
крадяхме мигове и срещи.
За някой от познатите
изглеждах глупаво и смешно.
Но знам - това е любовта -
понесла завист и обиди -
пак тебе ще намира тя,
където и с когото да отидеш.
... Звездите спят във тази нощ -
все още - тихо и задушно.
Целувам те за лека нощ -
никога не ме изпускай...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
