Да ти разкажа ли приказка?
За седемте златни ябълки и за ламята -
смляла на нищо и никакво,
после, в неделя, юнака изплюла обратно.
Или за гроздето кисело?
Как прекалено високо за тебе висяло.
Горе зърната се кискали
цели от капчици сладостен сок наедряли.
Зная и тази за момъка,
дето го топнали цял сред реката от злато.
Зная и от икономия,
онзи как хранил с плътта си летящо пернато.
Не!... За вълшебната масичка
ще ти разкажа, отрупана с мамещи гозби.
Дето в двореца довтасала -
лично от царя поканена била на гости.
Мога и за великаните!
(Камък да стиснат в ръка и вода ще прокапе!)
Дават им плод от желаните -
тази мома неродена, която си чакал.
Късно е – гушкаш съновника...
Млъквам, че утре за работа рано ще ставаш.
Хайде... навих ти часовника.
Всичките приказки вече ги знаеш отдавна.
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Всички права запазени