May 19, 2014, 5:45 PM

Приказка - асорти

  Poetry
645 0 8

Да ти разкажа ли приказка?
За седемте златни ябълки и за ламята -
смляла на нищо и никакво,
после, в неделя, юнака изплюла обратно.

Или за гроздето кисело?
Как прекалено високо за тебе висяло.
Горе зърната се кискали
цели от капчици сладостен сок наедряли.

Зная и тази за момъка,
дето го топнали цял сред реката от злато.
Зная и от икономия,
онзи как хранил с плътта си летящо пернато.

Не!... За вълшебната масичка
ще ти разкажа, отрупана с мамещи гозби.
Дето в двореца довтасала -
лично от царя поканена била на гости.

Мога и за великаните!
(Камък да стиснат в ръка и вода ще прокапе!)
Дават им плод от желаните -
тази мома неродена, която си чакал.

Късно е – гушкаш съновника...
Млъквам, че утре за работа рано ще ставаш.
Хайде... навих ти часовника.
Всичките приказки вече ги знаеш отдавна.

 

Радост Даскалова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Даскалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...