Приказка една
Листата тихо шумолят
с наслада мека във нощта
и нежно думите редят -
разказват приказка една.
Любов и топлина даряват,
докосват сляпо тишината,
с копнеж и радост озаряват
и с чистота, като водата.
И луната длани две
протяга към листата
с невинност, като на дете,
което тича по росата.
Облива ги с безкрайна светлина
и милва ги с усмивка ведра,
и в тази приказка една
потапя устните си бледи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
