Sep 10, 2007, 9:39 AM

Приказка една

  Poetry
959 0 8
Приказка една

Листата тихо шумолят
с наслада мека във нощта
и нежно думите редят -
разказват приказка една.

Любов и топлина даряват,
докосват сляпо тишината,
с копнеж и радост озаряват
и с чистота, като водата.

И луната длани две
протяга към листата
с невинност, като на дете,
което тича по росата.

Облива ги с безкрайна светлина
и милва ги с усмивка ведра,
и в тази приказка една
потапя устните си бледи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...