Приказка II
Не искам да си Ханс Щастлив,
а аз пък Пепеляшка.
Късметът ми е още жив,
макар уцелен с прашка.
Ти по-добре за мен бъди
със Чизми Котаракът.
Спасиш ли ме от сто беди,
знай, щастие ни чака!
За теб ще се превърна в миг
в красивата Снежанка.
О, Принце мой, не се гневи
на своята държанка...
А ако искаш, ми уший
и шапчица червена.
Подире ми ти, Вълк, не вий.
Аз млада съм, зелена.
Али Баба да си дори,
надвил разбойници коварни,
вдън Тилилейските гори
не ще да съм ти вярна.
И в Аладин да се вселиш
със лампата вълшебна,
не можеш да ме задържиш.
С теб няма да си легна.
Нито с Кашчей, ни с Дроздобрад,
с Иванушка Глупакът...
Вълшебен свят, но тесен свят...
Мен нови приказки ме чакат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
