11.09.2008 г., 12:11

Приказка или реалност

944 0 1

Всичко ми е още... някак нереално...

като приказно-красив... вълшебен сън...

до полунощ принцеса бях... със рокля бална...

Пепеляшка съм отново... след дванайсетия звън...

За принца копнея... с който нежно танцувах...

изпиват ме още... тия лудо-зелени очи...

За него сърцето ми... страстно жадува...

с него са пълни... всички мои мечти...

Мисля си... дали ще ме потърси и намери...

Питам се... дали и той безумно ме обича...

Дали... с обувката крака ще ми премери...

и отново да прегърне... своето момиче...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Енева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...