Приказка или реалност

Poetry

945 0 1

Всичко ми е още... някак нереално...

като приказно-красив... вълшебен сън...

до полунощ принцеса бях... със рокля бална...

Пепеляшка съм отново... след дванайсетия звън...

За принца копнея... с който нежно танцувах...

изпиват ме още... тия лудо-зелени очи...

За него сърцето ми... страстно жадува...

с него са пълни... всички мои мечти...

Мисля си... дали ще ме потърси и намери...

Питам се... дали и той безумно ме обича...

Дали... с обувката крака ще ми премери...

и отново да прегърне... своето момиче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0