Приказка или реалност

Poetry

949 0 1

Всичко ми е още... някак нереално...

като приказно-красив... вълшебен сън...

до полунощ принцеса бях... със рокля бална...

Пепеляшка съм отново... след дванайсетия звън...

За принца копнея... с който нежно танцувах...

изпиват ме още... тия лудо-зелени очи...

За него сърцето ми... страстно жадува...

с него са пълни... всички мои мечти...

Мисля си... дали ще ме потърси и намери...

Питам се... дали и той безумно ме обича...

Дали... с обувката крака ще ми премери...

и отново да прегърне... своето момиче...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0