ПРИКАЗКА С ЩУРЧЕ
в душата на един мъдрец,
съвсем естествено - на сянка
се свря - обикновен щурец.
Какво от туй? Нима е зле
от жегата да се спаси?
От хладината то си взе
и цяло се преобрази...
То после весело засвири...
А в сянката проблесна пак
една усмивка - нежна, мила
разпръскваща душевен мрак...
Приятели, от мен помнете -
носете в себе си щурци!
Топлете ги и ги пазете
от други сенчести души...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени