15.04.2007 г., 21:44

ПРИКАЗКА С ЩУРЧЕ

925 0 13
От приказката, като дрямка
в душата на един мъдрец,
съвсем естествено - на сянка
се свря - обикновен щурец.

Какво от туй? Нима е зле
от жегата да се спаси?
От хладината то си взе
и цяло се преобрази...

То после весело засвири...
А в сянката проблесна пак
една усмивка - нежна, мила
разпръскваща душевен мрак...

Приятели, от мен помнете -
носете в себе си щурци!
Топлете ги и ги пазете
от други сенчести души...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...