15 abr 2007, 21:44

ПРИКАЗКА С ЩУРЧЕ

  Poesía
926 0 13
От приказката, като дрямка
в душата на един мъдрец,
съвсем естествено - на сянка
се свря - обикновен щурец.

Какво от туй? Нима е зле
от жегата да се спаси?
От хладината то си взе
и цяло се преобрази...

То после весело засвири...
А в сянката проблесна пак
една усмивка - нежна, мила
разпръскваща душевен мрак...

Приятели, от мен помнете -
носете в себе си щурци!
Топлете ги и ги пазете
от други сенчести души...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...