2.04.2016 г., 17:38 ч.

Приказка за белия хляб 

  Поезия » Любовна
544 0 10

 

Взе Господа от Хляба Си трошица.

В брашно я сложи и омеси хляб.

Превърна хляба в чудна хубавица!

Любов да вкусвам– да не сещам глад!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светът е мъжки и това е факт.
  • Оформя се сюжет за нова приказка! Този път ще е нещо в проза! Предлагам работно заглавие: "Подкрепете местния шериф!" Поздрави на всички!!!
  • Това е страницата на Мариан и не искам да изказвам мнение, относно неща, не касаещи творчеството му, но не смятам, че един силен мъж има нужда от подкрепа от друг мъж!? Поне в творбата се говори за нещо много по-красиво и за друг вид подкрепа! Но, щом казвате - ще зачета мнението на всички!
  • Това е мъжки свят и мъжете са затова за да се крепят един друг. Айде пък коя женска главица ще избистри нещо толкова добро?
  • Творбата е интересна! Интересна е и дискусията, която предизвиква!
  • Бел, в приказката аз бях с шапка невидимка!Затова не си ме видяла на богатата трапеза! Добре че си взех тази трошица, която се оказа вълшебна!:p

    Димко, благодаря за коментара и за подкрепата! Поздрави!
  • Някой хорица нямат "дими",но аз имам.Много ми се понрави!
  • Благодаря,Деси! Изненада ме много приятно! Поздрави!
  • !
  • Благодаря,Белче! Ребро Адамово– може би най-древната библейска метафора за любовта, свързала ведно Адам и Ева– любовта към жената се поражда там, където тупти мъжкото сърце! Идеята за трошицата ми хрумна, след като отново прочетох твоето стихотворение "Трапеза"
Предложения
: ??:??