Приказка за неразбраното добро...
Живял е някога на изток
мъдрец със приказни умения.
До болката човешка бил той близко.
На страдащите давал изцеление.
На скитника той дом дарявал,
а на слепеца връщал светлината.
Плачещите за сълзите си забравяли.
И правел го, не искайки отплата.
Народът неговото име славел...
На болките му той обрекъл дните си.
И казвал: По Божията воля правя го.
На Бог угодни добрините са...
И той години вършел чудесата си.
Докато в черен ден бедата го открила.
Изгубил той най-скъпото - децата си.
А от небето огън дома му изгорил.
Тогава можещият в мъка безпределна
ръце молитвено протегнал към небето,
запитал: Боже, защо това отнел си ми ?
Доброто сторено не стигна до сърцето ти.
А Бог отвърна му: Сега ме чуй, човече,
добро и зло кое е, ти не можеш да решиш.
Това, което Аз начертал бях вече...
ти искаше да промениш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Христова Всички права запазени
