Приказка за неразбраното добро...
Живял е някога на изток
мъдрец със приказни умения.
До болката човешка бил той близко.
На страдащите давал изцеление.
На скитника той дом дарявал,
а на слепеца връщал светлината.
Плачещите за сълзите си забравяли.
И правел го, не искайки отплата.
Народът неговото име славел...
На болките му той обрекъл дните си.
И казвал: По Божията воля правя го.
На Бог угодни добрините са...
И той години вършел чудесата си.
Докато в черен ден бедата го открила.
Изгубил той най-скъпото - децата си.
А от небето огън дома му изгорил.
Тогава можещият в мъка безпределна
ръце молитвено протегнал към небето,
запитал: Боже, защо това отнел си ми ?
Доброто сторено не стигна до сърцето ти.
А Бог отвърна му: Сега ме чуй, човече,
добро и зло кое е, ти не можеш да решиш.
Това, което Аз начертал бях вече...
ти искаше да промениш!
© Росица Христова All rights reserved.
