Приказка за една принцеса
Живяла някога малка принцеса,
с очи от искрящ кехлибар.
С грация сутрин косите си решела
и гушвала татко си стар.
По цял ден в двореца гласът ù се чувал,
в песни и радостен смях.
А вечер, в салона, нежно танцувала
и слушала Щраус и Бах.
Пораснала бързо, голяма и хубава,
напуснала семейния дом
и сякаш в живота сама се изгубила,
улучена от Купидон.
Подала ръка, доверчиво, по детски,
последвала принца мечтан,
и тръгнала с вяра по пътя житейски,
от него безспорно избран.
Минавали дни и даже години,
родила му чудни деца,
но в знойни лета и ледени зими
оставала често сама.
Изстивало бавно сърцето любящо
без обич, като тлееща пещ,
а очите ù тъжни – кехлибари искрящи -
угаснала от вятъра свещ.
Заболяла от мъка добрата принцеса,
стопила се, като бучица лед.
Душата ù нежна далеч се понесла
в полет високо, напред.
В ангелче бяло, ангел-хранител
се превърнала само за миг,
принцесата мила, тъй поразителна,
станала легенда и мит.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валка Всички права запазени
Аз съм ВИНАГИ за мир, не си ли забелязала?!По принцип, чета доста и съм на ясно кой какво е писал(става въпрос за композиторите)Просто, така е останал този стих, от време оно, когато съм била оше, почти дете.
