ПРИКАЗКА ЗА ПИТАТА-ЛУНА
Луната като пита се търкаля
по нивата, наречена небе.
От приказката, знам, я обикаля...
Обичах баба да ми я чете...
Сред много приказки, разбирам, че живея.
Откривам ги и радвам им се аз.
На някои и сега със глас се смея,
а други изживявам във захлас.
И всички те, са толкова реални,
че чудя се защо ме хваща страх,
когато появяват се кошмари.
Нали добрите ще ги победят?
А питата-луна си обикаля...
Налапва я там облак прегладнял,
но тя със добрината го изгаря,
а той от болка виж, че завалял.
Какво, не ти ли става ясно,
че приказките бродят между нас?...
По детски съм щастлив и е прекрасно...
В коя от тях героят ще съм аз?
по нивата, наречена небе.
От приказката, знам, я обикаля...
Обичах баба да ми я чете...
Сред много приказки, разбирам, че живея.
Откривам ги и радвам им се аз.
На някои и сега със глас се смея,
а други изживявам във захлас.
И всички те, са толкова реални,
че чудя се защо ме хваща страх,
когато появяват се кошмари.
Нали добрите ще ги победят?
А питата-луна си обикаля...
Налапва я там облак прегладнял,
но тя със добрината го изгаря,
а той от болка виж, че завалял.
Какво, не ти ли става ясно,
че приказките бродят между нас?...
По детски съм щастлив и е прекрасно...
В коя от тях героят ще съм аз?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
