28 сент. 2007 г., 08:28

ПРИКАЗКА ЗА ПИТАТА-ЛУНА

Поэзия

778 0 15

Луната като пита се търкаля
по нивата, наречена небе.
От приказката, знам, я обикаля...
Обичах баба да ми я чете...

Сред много приказки, разбирам, че живея.
Откривам ги и радвам им се аз.
На някои и сега със глас се смея,
а други изживявам във захлас.

И всички те, са толкова реални,
че чудя се защо ме хваща страх,
когато появяват се кошмари.
Нали добрите ще ги победят?

А питата-луна си обикаля...
Налапва я там облак прегладнял,
но тя със добрината го изгаря,
а той от болка виж, че завалял.

Какво, не ти ли става ясно,
че приказките бродят между нас?...
По детски съм щастлив и е прекрасно...
В коя от тях героят ще съм аз?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

merigold (Мери)

Златни ти уста бе Вальо, с тази питка и това небе... Много си сладкодумен и забавен.

2007-10-04T14:46:47+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

ти си герой в много приказки.

поздрав, приятелю*

2007-10-03T10:28:18+03:00
jantreya (Валентина Шейтанова)

Вероятно в приказката за храбрия поет,който с остри като нож думи убил триглавата ламя на скуката!Поздрав!

2007-09-29T22:05:06+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Бродят приятелю, бродят между нас!
"По детски съм щастлив и е прекрасно..."
Ето това е чудесното!

2007-09-28T21:54:34+03:00
ria (Гергана Иванова)

Хем ти се възхищавам, че си запазил детето в себе си, хем ти се ядосвам, че вярваш в утопии... Може би, щастието е и в двете неща...

2007-09-28T20:32:09+03:00