Приказка за Поезията
Приказка за Поезията
На всички поети
Аз и вие имаме честта
да пазим най-святото в света.
У сърцата си да го съхраним,
да умеем крехкостта му да не нараним.
Най-бялото в света възкръсва
в сърцето ми всяка сутрин.
Вече четиринайсет години не омръзва,
все пристига - и вчера, и днес, и утре...
Събужда ме със дъх на пролет,
с ухание на късно лято.
Понася ме из облаците с полет...
Обичам тези сутрини, когато
по мен минава тръпка
от нови стихове и рими.
И сякаш чувам стъпки,
оставени от тихи думи.
Примамливо шептят: ”Вземи ни!”
От мене дърпат одеалото.
Крещят в ушите: ”Напиши ни!”
Горя от радост цялата.
Така се раждат мойте стихове,
сестри на изгрева златен.
Пристигат като бързи влакове.
А с тях се чувствам богата, богата...
Запазете у себе си поезията,
крепете я и тя вас ще крепи.
Пазете я като надеждата,
запазете я до последните си дни.
20.Авг.07г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Люляк Всички права запазени
