1.03.2012 г., 14:42 ч.

Приказка за приказката 

  Поезия
1120 0 5

ПРИКАЗКА ЗА ПРИКАЗКАТА

 

 

Отново мъдрият Жу-Шоу* покрива плътно

с ръкава си притихналото Мироздание,

и тръгвам аз в мъглата – вечен пътник

в света на старите забравени предания.

И пак са мои всички приказни пространства,

и само моя – древността на боговете;

в земята на вълшебните легенди странствам

и сто невиждани слънца над мене светят.

 

И плисва тежка сребърна вода в нозете ми,

и древната Ао* изплува от вълните,

понесла три свещени планини в морето,

в чиято бездна Вечността топи косите си.

Ще тръгна с нея.

Стари приказки разказват,

че там Инчжоу* е скрит в далечината синя

и аз ще стъпя сред вълшебната му пазва

за стрък трева и глътка скално вино.

 

И Бо, Духът на сушата, ще дойде с мене

до стария Нефритен извор сред скалите,

от който бликат мъдрост, сила и търпение,

и аз ще гребна шепа влага скрито.

А после в мрака Кайминшоу* ще се събуди,

зората ще стопи легендите красиви,

сънят ще свърши

и ще си отиде чудото,

тъй както всяко светло чудо си отива.

 

Но там, на Изток, в дън легендите стаена,

ще чака Приказката, чиста и далечна,

и докато съм жив, ще пали огън в мене,

за да я търся и намирам

– днес и вечно...

  

______________

 

* Жу-Шоу – в китайската митология – бог на залеза;

* Ао – костенурката, носеща по морето трите свещени планини, на

   които живеят безсмъртните;

* Инчжоу – вълшебен остров, където расте тревата на безсмъртието,

   а от скалите тече виното на дълголетието;

* Кайминшоу – огромен десетоглав звяр на планината Кунлун,

   отварящ вратата на изгряващото слънце.

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приказки в приказката! Потънах неусетно в красотата на думите!
  • Космополитно поднасяне на мистичните истини!
    Благодаря за поезията!
  • Едно завидно пътешествие в земята на вълшебните легенди...
    Написана с космически размах на въображението и със силен метафоричен изказ, тази "Приказка..." ни въвежда в света на митологиите, откъдето тръгва вечната човешка жажда за познания, мъдрост и безсмъртие.

    Приветствам с почит!
  • Вълшебна красота между залеза и изгрева
  • Не разбирам всичко. Прочетох заради заглавието, но мисля, че това е голямата поезия.
    С уважение.
Предложения
: ??:??