Приказка за приказката
ПРИКАЗКА ЗА ПРИКАЗКАТА
Отново мъдрият Жу-Шоу* покрива плътно
с ръкава си притихналото Мироздание,
и тръгвам аз в мъглата – вечен пътник
в света на старите забравени предания.
И пак са мои всички приказни пространства,
и само моя – древността на боговете;
в земята на вълшебните легенди странствам
и сто невиждани слънца над мене светят.
И плисва тежка сребърна вода в нозете ми,
и древната Ао* изплува от вълните,
понесла три свещени планини в морето,
в чиято бездна Вечността топи косите си.
Ще тръгна с нея.
Стари приказки разказват,
че там Инчжоу* е скрит в далечината синя
и аз ще стъпя сред вълшебната му пазва
за стрък трева и глътка скално вино.
И Бо, Духът на сушата, ще дойде с мене
до стария Нефритен извор сред скалите,
от който бликат мъдрост, сила и търпение,
и аз ще гребна шепа влага скрито.
А после в мрака Кайминшоу* ще се събуди,
зората ще стопи легендите красиви,
сънят ще свърши
и ще си отиде чудото,
тъй както всяко светло чудо си отива.
Но там, на Изток, в дън легендите стаена,
ще чака Приказката, чиста и далечна,
и докато съм жив, ще пали огън в мене,
за да я търся и намирам
– днес и вечно...
______________
* Жу-Шоу – в китайската митология – бог на залеза;
* Ао – костенурката, носеща по морето трите свещени планини, на
които живеят безсмъртните;
* Инчжоу – вълшебен остров, където расте тревата на безсмъртието,
а от скалите тече виното на дълголетието;
* Кайминшоу – огромен десетоглав звяр на планината Кунлун,
отварящ вратата на изгряващото слънце.
© Валентин Чернев All rights reserved.
