bloody_angel (Владислава Генова)
104 140
10.10.2006 г., 0:16 ч.

Приказка за щастието 

  Поезия
697 0 2
 

Приказка за щастието

 

Стоя на понтона и чакам зората,
загубила вяра в човека,
без жалост отхвърлена, на мрака захвърлена,
като сирак без опека.
Една просякиня, самичка и къдрава,
тихо сълзите си скрива.
Носи кутре във сукманчето мърляво
и като дете го приспива.
Пее му тихичко песен горчива,
родена в на вятъра воя,
за птичка, която те прави щастлива,
ала миг дори не е твоя.
А щом излети тя далече в небето,
избира си друг на земята.
И него докосва. Миг пее сърцето.
И... пак е на власт тишината.

А аз съм си тук, на брега на морето
и още очаквам зората...
Потънала в болка не чувам в небето
на птичка как пърхат крилата.

© Владислава Генова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно звучи и докосва.

    Поздрав и усмивка.
  • "Потънала в болка не чувам в небето
    на птичка как пърхат крилата"
    Харесва ми как пишеш Владислава!
    Продължавай!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??