Приказка за щастието

bloody_angel (Владислава Генова)
104 140

Oct 10, 2006, 12:16 AM

Poetry

667 0 2

Стоя на понтона и чакам зората,
загубила вяра в човека,
без жалост отхвърлена, на мрака захвърлена,
като сирак без опека.
Една просякиня, самичка и къдрава,
тихо сълзите си скрива.
Носи кутре във сукманчето мърляво
и като дете го приспива.
Пее му тихичко песен горчива,
родена в на вятъра воя,
за птичка, която те прави щастлива,
ала миг дори не е твоя.
А щом излети тя далече в небето,
избира си друг на земята.
И него докосва. Миг пее сърцето.
И... пак е на власт тишината.

А аз съм си тук, на брега на морето
и още очаквам зората...
Потънала в болка не чувам в небето
на птичка как пърхат крилата.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Етчи (Анета Саманлиева)

2006-10-10T13:19:28+03:00

Прекрасно звучи и докосва.

Поздрав и усмивка.
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

2006-10-10T12:42:01+03:00

"Потънала в болка не чувам в небето
на птичка как пърхат крилата"
Харесва ми как пишеш Владислава!
Продължавай!
Поздравления!