Приказка за сламеното плашило
По цял ден гледаше небето
от мисли сламени обзето,
лицето си под шапка скрило–
едно... усмихнато плашило!
Край пътя, върху дървен плет
го върза местният поет–
разпъна го на стълб висок
като библейския пророк.
Броеше вечер то звездите,
а сутрин будеше петлите.
То беше горд и смел мечтател,
на вятъра добър приятел.
Плашилото щастливо беше,
от зимата не се боеше...
но дъжд когато завалеше,
в очите му сълза блестеше!
Под скъсаното си палто
с парцали бе увито то,
а сякаш в мъртвото телце
туптеше мъничко сърце!
Бе "жител" то на махалата,
край него тичаха децата–
приемаха го всички вече
приятелски като човече!
Но ето, случи се беда–
внезапно хала връхлетя,
светкавица от горе блесна
и силен гръм в небето тресна!
Картина тягостна и... странна–
плашилото на стълба пламна...
гореше... чу се как проплаква...–
угасваща сред мрака факла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени
Благодаря ти! Поздрави!
