Приказка за смъртта
Обходих света по безлюдни пътеки.
Не търсех, не исках свой собствен прав път.
Гладна за обич, гладна вовеки -
гниещо сърце във здрава, свежа плът.
По пламнали алеи летяха алчни глутници,
възкресяваха, възпяваха, крадяха мъртвите вселени.
Идеха от ада замръкнали пътници -
вгледай се. Сред тях ще откриеш и мене.
Знам, че не съм вече онази чаровница.
Сега се люшкам сред мистичните, древни познания,
Които ми приготвиха черната гробница,
иззидана от милиони гнетни разочарования.
А ти, зрителю, не гледай така възмутено -
гибелта ще дойде неусетно сред гърмежите
и няма да боли, нито пък да е студено,
ти не слушай на неуките брътвежите.
Те със свойта глупост и нелепа слепота
изстреляха по мен безброй куршуми.
Зрителю, скрий тази кървава следа,
скрий гилзите от смъртоносните им думи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Ненова Всички права запазени
