Приказка за смъртта
Обходих света по безлюдни пътеки.
Не търсех, не исках свой собствен прав път.
Гладна за обич, гладна вовеки -
гниещо сърце във здрава, свежа плът.
По пламнали алеи летяха алчни глутници,
възкресяваха, възпяваха, крадяха мъртвите вселени.
Идеха от ада замръкнали пътници -
вгледай се. Сред тях ще откриеш и мене.
Знам, че не съм вече онази чаровница.
Сега се люшкам сред мистичните, древни познания,
Които ми приготвиха черната гробница,
иззидана от милиони гнетни разочарования.
А ти, зрителю, не гледай така възмутено -
гибелта ще дойде неусетно сред гърмежите
и няма да боли, нито пък да е студено,
ти не слушай на неуките брътвежите.
Те със свойта глупост и нелепа слепота
изстреляха по мен безброй куршуми.
Зрителю, скрий тази кървава следа,
скрий гилзите от смъртоносните им думи.
© Павлина Ненова All rights reserved.
