14.09.2010 г., 11:28

Приказка за топлата пита на едно момиче

704 0 6

Приказка за топлата пита на едно момиче

 

 

Исках да опитам

от топлата пита,

която изплиташ

с твоите крехки

ръце,

 

когато съм гладен

и отчаян

скитник

останал без писък

в своето скръбно

сърце.

 

И защо ми се обади?

И защо не дойде?

За миг

си помислих

за младост

и светло небе.

 

Дете,

ти, което

се опитваш

да замесиш топла пита,

помисли ли

кому ще я дадеш?

 

Комуто и да е!

Но и аз ще си отчупя

залък.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ... витае парата в твоето скръбно сърце...
  • И на мене като на Ивон
    няма лошо, отчупи си!
  • Хубав стих!
    Топъл... като питата...
    Поздрави, Адаш!
  • "За миг
    си помислих
    за младост
    и светло небе."

    Вечният човешки копнеж към близост и сърдечна топлота - изразил си го образно, по въздействащ начин. Поздрав!
  • Само така, Ачо!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....