Приказка за Витоша и Люлин
Преди много години /неизвестни за мен/,
легенда разказва за мома и ерген,
що любов са таили във горещи сърца,
с имена си дарили по една планина.
Та... живяло момиче, красиво то било,
във селОто най-китно, до "Голямото било`".
Пасла стадото Вита, във ливадите там,
а гласът й със песен, стигал гордий Балкан.
А на "Дългото бЪрдо", пасал други овчар,
Люлин той се наричал, момък скромен, със чар,
щом дочуел как Вита, звънко вдигала глас,
той й тихо пригласял със гадулка завчас.
Тъй по песен и свирка се залюбили те,
отдалеч, без да срещнат ни очи, ни ръце,
но и двамата често изгаряли в плам
душите да срещнат, да даде Господ дан.
Щом замлъкнела кратко - Витооо? - чувала тя.
- Щоооо? - отвръщала мигом. - Тук съм моя севдА.
А планинското ехо, ги събирало там
и се носело "Витошооо" към небесния храм.
Тъй течали годините, като Искър река,
расли двама, порасли. Вита стала жена.
Люлин мъж, що желали всите лични моми,
но сърце му копняло, да е неин жених.
Както често се случва, не било им съдба.
Поискал момата момък друг, за беда,
харен бил и известен, най-добрият зидар,
та изпратил той стройник за невестата, с дар.
Щом туй Вита разбрала, побегнала в миг
към върха що над село издигал е вис,
викнала силно, върнал Люлин юнак,
планината ехтяла с "Витошооо" пак.
Чула Витина майка и проклела в сълзи,
тежък гръм да удари и ги тежко срази,
тя на камък да стане, той на черна земя,
та срамът да откупят те чрез смъртта.
Отведнъж се стъмнило. Проехтял силен гръм.
/майчина клетва намерила друм/,
Земята разцепил, вкаменил им сърца
и превърнал ги двама в обгорена земя.
Оттогава нарекли, "Дългото бЪрдо"
на Люлин, овчарят що обрекъл се смъртно,
а на Витоша кръстили "Голямото било",
що любов си тъжовна с "Черни връх" извисила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
