линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
22.10.2018 г., 10:57 ч.

Приказки за нас - Сбогуване с Очакваното 

  Поезия » Друга
539 3 10

Черта, като корица тънка,

ръба на изгрева беляза.

От нечий сладък сън

парче огромно си отряза.

 

Преди съвсем да порасте,

за да пребъде в светлината,

заплака, като изоставено дете.

Очакваше дъжда земята.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Веси_Еси, като свое лично откритие си позволявам да споделя: в повечето случаи онова, което си представяме не е по-красиво от заобикалящото ни... Усмихвам се и пожелавам прекрасен ден! Благодаря!
  • Много красиво! Браво, Лина!
  • Маргарита, Лидия - Благодаря Ви!
  • Хубава картина, нарисувана с думи. Ще чакам още от "Приказки за нас".
  • Еха!
  • Така е, Иржи, приказна е... Благодаря Ти!
  • Аз също обичам сутрините,Лина,тогава и музата ми идва обикновено,особено през лятото...Но отдавна не съм била на открито и на морето,където се вижда тая черта,за която говориш!Сега изгрева "наблюдавам" върху отсрещния блок -най-напред се осветлява най-горния етаж,после по-надолу и защото гледам на юг,към 10 часа виждам и слънцето...та до много късно следобяд.Но тишината на изгрева е приказка!
  • Благодаря Ви!
    пп. Силве, любимото ми време от деня е изгрева... Няма нищо по-вдъхновяващо от спокойствието му.
    Георги, Благодаря...!
  • Много красиво, силно предадено и замислящо.
    Представих си розово небе и утринно събуждане... а после животворен дъжд .
  • Фрагмент от неочаквано събуждане...
Предложения
: ??:??