Приключи любовта ни
Любовта ни приключи набързо,
хей така, както бързо... дойде.
Аз изпуснах сгъстения въздух,
а пък ти си направи сметчица, две.
И изсъхна букета от пламенни чувства,
всеки ден се отронва по лист топлина.
В твоя поглед щастливи светулки не светят,
чакат ласки натежали, узрели жита.
Любовта свърши, няма задна посока,
тя, надеждата, няма резервни крила.
Е, в душата едва ли покой ще настъпи,
любовта щом си тръгне оставя следа.
Ще останат спомени чакащи края
на живота, отнесъл грижливо мига.
Любовта ни се дава, после отнема,
но без нея за какво ще сме тук на света?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
