Прилежно смачкани завивки
очакващи със трепет изненада,
застинали в любовни чакащи отливки,
какво ли тази вечер им се пада?!...
До някъде щастливи
и примирени в своята съдба,
че верни са слуги на блудница,
а не завивки меки в детски легълца...
И "Ето го!" , "ТОЙ идва!" ,
"Непознат ли е?"... "Не, ТОЙ е ОНЯ..." ,
и пак луната им намигва:
"Изчакайте... познавам го... ТОЙ никога не сваля свойта броня..."
Полу-разсънено изгрява слънце
и чака да ме срещне пак сама,
със стиснала в юмрук любовно зрънце,
със лекичко забита и зарязана в сърцето ми кама...
Лъчи от слънчев изненадан плам:
"Настъпи утрото, а ТОЙ е още там!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Всички права запазени
