Прилѝка
На М...
Навънка птиче чурулика..
и слънчицето грее пак,
намирам някаква прилѝка
със онзи, приказния мрак,
във който нарисува нежно
една, най-милата, картина
и обич, някак неизбежна,
през сетивата ми премина...
Остана вечно да ме буди
и пита ме, когато плача -
дали коварните заблуди
ще позволя, дали на „здрача”
ще се оставя...? Не - ще има
пак безброй искри щастливи
и няма вече да е „зима”,
усмивки – топли, причудливи -
ще газят скучната омраза,
ще носят нови чудеса...
и най-красивата "зараза"
ще понесат до небеса...
Навънка птиче чурулика
и грее моето лице...
Намирам някаква прилѝка
със твоето добро сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Агапея Полис Всички права запазени
